Трудна България

На 19 Септември при откриването на международна конференция, посветена на 100- годишнината от обявяването на независимостта на България Георги Първанов увери Българския народ, че:

“участието на България в Европейския съюз и НАТО в наднационалните структури, в процесите на глобализация, не ограничава националната ни независимост, а я засилва по нов, по различен начин”

Няколко дни по-късно с неприятен привкус на плагиатство, Сергей Станишев в обръщението си по повод 100 години от обединението на България заявява:

Днес българската нация, българската държава е по-свободна, суверенна и просперираща отвсякога.

Както казва Българския народ, “като че са си плюли в устата”.
И е нормално да го правят.

Но Българският народ знае, че тази гнусотия се прави, когато трябва да се скрие по-голяма.

И се питам аз Българина, как станахме по-независими в НАТО и Европейския съюз.
Защото се чуват думички като “трябва” (за военните бази) и “санцкия” (за непослушание)
Ако един народ може да бъде санкциониран (наказан), той никак не е независим, а зависи от благоразположението на другите.
Естествено първо зависи от отговорността, честността и добронамереността на своите лидери, а после и от своите съюзници.

И какво значи “НЕЗАВИСИМИ”!?
Кога сме били независими, след Освобождението?
Нашата независимост ли ни накара да си доведем княз от чужбина и да следваме родовите му интереси?
Независими ли бяхме, когато влязохме в две войни с нашите освободители, и после, когато станахме васали на комунистическите победители?

По кой начин сме независими сега?