Труден

Понеже напоследък се отдалечихме от християнската нравственост и култура, и приехме циганския начин на живот, пренебрегвайки смисъла на брачния живот, намерих за нужно да предложа на вниманието на потребителите на сайта тази статия за християнското семейство от свещеник Йоан КАРАМИХАЛЕВ.

Едно от видовете служения на обществото и ближните ­ това е семейството. Семейството е най-първото човешко общество, тук човек получава началното духовно и нравствено възпитание. В основата на семейството лежи бракът. От нравственото благосъстояние на семействата зависи благосъстоянието и на обществото, и на държавата.
Благословеното съединение на мъжа и жената в едно същество и единството на живота съставлява тайната на брака. "Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът" (Бит.2:24) ­ така Господ определил същността на тази тайна. Богоучреденият съюз на брака, по такъв начин, се явил необходимо условие за единението на първата човешка двойка. С глагола "ще се прилепи" Свещеното Писание отобразило тясното обединение на техните физически и духовни интереси върху основата на любовта към Бога, Неговите заповеди и благословения. Такава двуединна любов им носела радост и единство в съвместния живот.
Каква е целта на Божието установление на брака? Най-напред, умножение и съхранение на християнския род, както това е видно от думите на Самия Бог, Който благословил първите хора: "...плодете се и множете се, пълнете земята" (Бит.1:27-28). 

прочети до края... | коментирай |    | Оценка: 5

В последно време ми се върти из главата една писаница за Бог, атеистите и вярващите.
Даже я започнах със заглавието „За 8-цата, Бог и балъците“, ама ще запазя това заглавие за друго умуване по тази тема, а сега ще понадраскам това-онова за Бог, логиката и добрината.

Ние Българите не сме от оня сой вярващи, дето не пропускат съботното и неделното представление в църквата.

На църква ходим по празници и женитби, и когато се почувстваме забравени от Бога.
Отидем, палнем по една или няколко свещички, прекръстим се и се надяваме Оня отгоре дано да е видял, че сме си спомнили за Него, та дано и Той си спомни за нас в тия трудни дни на живота ни.

ОК, не сме много вярващи, ама вярата в днешни дни е повече традиция, и понеже за нас Българите, традиция значи празник, на Бог не е отредено много място в малкото останали ни традиции, освен на Великден и Коледа.
Щото тогава е време за ядене, пиене и подаръци.

Какво да кажем обаче за атеистите?

Прочетете до края в Truden Weblog

3 коментара |    |  Трудно Знание  

Да ни е честит Празникът на Българската Просвета и Култура.

коментирай |   

Петчленното жури на наградата „Хеликон” прецени като достойни да получат първите три от общо дванайсетте номинации за най-престижната днес награда за нова българска проза сборника с разкази на Любомир Николов“Въжеиграчът Карой” , мемоарните есета на актьора Ицко Финци“Четива” и сборника с разкази на Деян Енев“Градче на име Мендосино” . 
По традиция журито на наградата се събира четири пъти годишно, за да обяви сезонни номинации. Това се прави с амбицията новите романи, сборници с разкази и майсторски мемоари и есеистика да бъдат оценени бързо, за да се препоръча на четящата публика най-доброто от актуалния книжен пазар.
На фона на затварянето на наградата за роман на годината “Вик” постоянството на “Хеликон” едва ли ще направи впечатление, макар да е стоическо. Още повече – при кризата в сектора на търговията с книги у нас, разразила се през последните месеци. От името на книжарници “Хеликон” г-жа Гинка Панайотова увери, че наградата ще бъде връчена и тази година, а на 23 април, Световния ден на книгата и авторското право, ще бъде връчено за четвърти път и „Цветето на Хеликон” за най-продавана от миналогодишните номинации.

Не е изненада, че сред номинираните книги липсва роман. Литературните историци (напр. професорите Тончо Жечев и Светлозар Игов в своите истории на българската литература) казват, че българските писатели са повече майстори на разказа, отколкото на романа. Изненадата идва от първата номинирана книга. Тя е дебютен сборник на един психолог. Любомир Николов е миналогодишният носител на наградата “Чудомир”,

коментирай |    | Оценка: 5